|
 |
 |
|
|
Очите на живите
Тодор Иванов
Захарий Стоянов |
|
| Луната - това анемично Слънце -
пребледняла от безсъние - скришом
надзърта през услужлив облак.
Като се убеди, че я следи, скри се,
поласкана, в облака.
Не е безразлична към мен - помисли
си мъжът - и обнадежден, зачака
Слънцето.
А Вятърът - ... [ още ] |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Народопсихологии
Любомир Котев
Захарий Стоянов |
|
| Любомир Котев е предприел едно мамещо пътешествие към бездните на българската душевност. Може би в самото начало и той не е съзнавал колко дълбоки са те. Но когато целта е ясна, а каузата - благородна, самото Провидение помага.
"Народопсихологии" ... [ още ] |
|
|
|
|
|
Ренесансът
Джери Бротън
Захарий Стоянов |
|
| Днес съществува популярен консенсус, че терминът Ренесанс се отнася до една дълбока и трайна промяна и трансформация на културата, политиката, изкуството и обществото в Европа между 1400 и 1600 година. Понятието отразява както един исторически ... [ още ] |
|
|
|
|
|
Пази ме, талисмане мой
Александър С. Пушкин
Захарий Стоянов |
|
| "Пушкин е извънредно и може би единствено явление на руския дух" - казва Гогол. От себе си ще добавя: и пророческо. Да, в неговата поява за нас, русите, се крие нещо безспорно пророческо. Пушкин се явява тъкмо в началото на нашето правилно ... [ още ] |
|
