 |
|
|
Итака
Константинос Кавафис
Захарий Стоянов |
|
| "Който желае своя дух да укрепи,
Да се откаже от покорство и от почит.
Някои от законите ще тачи,
Но повечето трябва да отхвърли -
Закони, обичаи, от разумната,
Но недостатъчна праволинейност да излезе.
От удоволствията много ще научи.
Той ... [ още ] |
|
 |
|
|
|
Нощни бдения
Леополд Седар Сенгор
Захарий Стоянов |
|
| " Гола жена, тъмна жена!
Налят от зрялост плод, възторзи тайнствени на
черно вино, устни - избор на живителната
нежност. Савана с чисти хоризонти и потръпваща в
горещите
обятия на източния вятър.
Там-там избаян и обтегнат, който радостно гърми
... [ още ] |
|
|
|
|
|
Трилуса за хора и животни
Карло Алберто Салустри
Захарий Стоянов |
|
| Откакто Катерина ме остави -
човек от самота какво не прави! -
прибрах от двора котка и със нея
не лошо напоследък си живея.
Във скута ми тя скача, като пиша,
потърква гръб о мен, в носа ми диша
и гали ме по бузата с мустаче.
- А бе любов! - ... [ още ] |
|
|
|
|
|
Търся милост
Десанка Максимович
Захарий Стоянов |
|
| " Милост за песните,
дето в тънки лирични ризи
влизат в лютия студ на посмъртната критика,
когато всеки, жаден да трепе,
бърза с камъни да ги запокити...
и настървени от чуждата слава псета
с ледени бичове шибат, трепят
недопетите стихове на ... [ още ] |
|
|
|
|
|
Видение на чувствата
Никита Станеску
Захарий Стоянов |
|
| Вълнуващата ти походка
ми спомня верността,
с която ще се разделя
на този запустял голям площад.
Сърцето на нощта
и моето сърце
ще бъдат кратко време заедно,
а след това ще си остана сам.
Никита Станеску ... [ още ] |
|
|
|
|
|
Втори балкон
Маргарита Петкова
Захарий Стоянов |
|
| " Урок IV
На Величко
"Доброто също трябва да има юмруци"
Ю. Гелман
Един сложил му крак, с камък пернал го друг,
отстрани пък се смеели и подбутвали трима...
Обърши си сълзите. Не с кърпа - с юмрук.
За да видиш добре, че юмрук, сине - ... [ още ] |
|
|
|
|
|
Докато ме няма
Калина Ковачева
Захарий Стоянов |
|
| " Предупреждение
Когато много говоря,
казвам това,
което искат
да чуят.
Когато мълча,
казвам останалото." ... [ още ] |
|
|
|
|
|
В тайната родина на поетите
Павел Матев
Захарий Стоянов |
|
| В тайната родина на поетите
свободата чува своя глас.
Те са самородните планети,
независими от земна власт.
Може би от Бога просветлени
в притаен загадъчен олтар -
те създават своите вселени
във един-единствен екземпляр.
... [ още ] |
|
|
|
|
|
Иска ми се да живея
Дамян Дамянов
Захарий Стоянов |
|
| "Драги читателю,
На теб, с когото в добри и лоши мигове бяхме заедно, пряко или задочно общувахме, предлагам една малка част от многото си стихотворения. С други думи, отделям малкото красиви и грозни мигове в своя живот и ти ги поднасям. Не твърдя, ... [ още ] |
|
|
|
|
|
Железни икони
Ламар
Захарий Стоянов |
|
| Ламар е един от най-непосредствените и отзивчиви лирици, които съвременната ни поезия познава. Всяка вещ, до която се докосва любвеобилният му поглед се превръща в поезия. ... [ още ] |
|
