|  |
 |
|
 |
Съвременна българска поезия Слово |
|
| Книгата е от поредицата " Малка ученическа библиотека " .
Съдържа произведения на : Дора Габе, Никола Фурнаджиев, Валери Петров, Иван Радоев, Александър Геров и други. ... [ още ] |
|  |
 |
|
 |
Дъщерите на Кай Сашка Александрова, Марина Петрова Слово |
|
| Обещавам да помня
духа на ръцете ти
и да паля свещица щом слезе при мене,
да му бъда за всичко -
за път и за черквица,
та дори да му бъда надеждата земна.
А когато насън ме споходи духът им,
ще го пусна да мине по моето тяло.
Ще му ... [ още ] |
|  |
 |
|
 |
Прозирност Валери Петров Слово |
|
| Прозирност
На игрословиците летни,
усещам, времето изтече.
Разкош от думи мимолетни,
напускай клоните ми вече.
Но ти, ти стой, мой стих прозрачен,
от чувства и от мисли голи -
със теб аз диря оня начин,
по който между редки стволи
... [ още ] |
|  |
 |
|
 |
Времена Блага Димитрова Слово |
|
| Многоизмерност
Светът е безмерно многоизмерен
и това ни създава главоболия.
Искаме да бъде еднотонен,
за да ни е ясен.
Искаме да бъде еднотипен,
за да ни е предан.
Искаме да бъде безгранично
ограничен,
за да го държим в ръка.
А светът ... [ още ] |
|  |
 |
|
 |
Не чаках есента Иван Пейчев Слово |
|
| Не ще достигнеш вече оня бряг,
брегът е друг и заливът е друг, и друго
е морето -
ти също си безкрайно, страшно друг.
Ето защо не казвай на морето мое,
на дюните на казвай мои,
на вятъра не казвай мой.
О, разбери, ти вече нищо нямаш.
О, ... [ още ] |
|  |
 |
|
 |
Слънца в студени зими Петър Велчев ИК Христо Ботев |
|
| "Изтрит е прагът на дома
от стъпки на деца и старци.
През него любовта прекрачи.
През него мъртъвци изнесоха...
И се препъвам в прага, както в себе си." ... [ още ] |
|  |
 |
|
 |
Черешова задушница - стихове Генадий Велчев ИК Христо Ботев |
|
| Слънцето в зенита
И всеки, който
ме попита, къде
е изгревът, когато
съм в зенита,
къде е залезът,
когато съм в зенита,
на него аз
ще кажа, че не зная
нито начало,
нито края.
А аз ще продължавам...
Да залязвам и изгрявам. ... [ още ] |
|  |
 |
|
 |
Изречено на глас Иван Вълев Летера |
|
| Човек
Крила и корени. Това са
веригите, които ме държат.
Небе с мойта цел опасна,
земя е моят кратък път.
Дърво и птица. Няма друго.
Земята ме роди крилат -
с небесен цвят на теменуга
и земен мирис на смола.
И аз се впивам в чернозема, ... [ още ] |
|  |
 |
|
 |
Листопад Иван Бунин Захарий Стоянов |
|
| Младост
В леса изсъхнал дълъг бич свисти,
из храсталака щъкат крави
и синият кърпикожух цъфти,
и листи шушнат в редките дъбрави.
И облаци дъждовни стелят дим,
и свежи ветри духат из полето,
и в тайна радост се топи сърцето -
животът като ... [ още ] |
|
|