Тази книга се вълнува от въпроса за вдъхновението при създаването на литературното произведение, като проследява състоянията, през които минава мъжката природа на твореца, докато женската й говори. И ако мъжкото начало има за вдъхновение чувствата, ... [ още ]
***
Нашите думи ровят Земята.
Семената на мислите падат тук
Някои удрят на камък.
Други отиват на вятъра.
От това, което поникне,
ще стане ли хляб
за децата ни? ... [ още ]
Животът наистина е смъртоносен. Но понякога на поетите се удава да надвият и живота, и смъртта.
Заплаща се скъпо. И само поетът знае дали си е струвало.
Н. Заяков ... [ още ]
В "Шеста глуха" дните са сиви
като камъни в насип спирачен,
прикован върху релси ръждиви,
ни напред, ни назад - няма начин.
Надалече от шум и движение,
под забравили пушек комини,
тук естественото закъснение
се измерва в десетки години.
... [ още ]
Амелия Личева е автор на стихосбирките "Око, втренчено ухо" (1992 г.), "Втората Вавилонска библиотека" (1997 г.), "Азбуки" (2002 г.). Нейни стихове са превеждани на английски, немски, испански, словашки, полски, унгарски, сръбски, руски, македонски ... [ още ]
Съчинения в 5 тома
Мен ме измъчва красотата.
О, докога?
О, докога?
Тя ту е малко птиче ято,
ту тиха есенна тъга,
ту розов цвят от млада вишна,
ту мътна пролетна река,
ту спомен от любов предишна,
ту пренебрегната ръка,
ту вятър, който ... [ още ]
Иван Вазов е единственият български творец, получил приживе признанието "народен поет". В този том са събрани най-хубавите му стихотворения, разкази и пътеписи, които се изучават в българското училище. ... [ още ]
Книгата представя този голям наш поет откъм най-хубавите страни на таланта му: лирически, ярък, оригинален. Подбрани са стихотворения, написани в различни години и в основни етапи на творческия му път, прекъснат трагично и преждевременно в ... [ още ]
Вдлъбват надписи крадци на дребно.
Как всеки иска с нещо да остане?!
Изгарят мигове във спомените вредни
във времето да врежат свойта памет.
Изправен пред дървото на живота,
сега си сам - и малък, и голям.
И ето - то покълва в теб, защото
... [ още ]
Отдавна тръгнахме към теб -
отдавна кретаме,
понякога следите ни се губят.
И тръгналите с нас отдавна губят сила,
завръщат се
и себе си захлопват.
Отдавна вече свикнахме, че пътят
започва все оттам,
където свършва -
че ти самата си не цел, ... [ още ]
